Ден за памет

Пенка Чакалова – Генева, правнучка на Митрю, брат на Капитан Петко Войвода

Цели 116 години ни делят от оня трагичен ден за България. На 07. 02. 1900 г. умира  големият български революционер – КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА. На този ден България ще сведе чело и преклони глава пред величавото дело на своя син. Този ден е ден за размисъл, ден за преосмисляне и ден за поглед назад. Може би всеки един родолюбец ще направи своя мълчалива оценка не само на делото на Капитана, но и на собственото си поведение. Дано да се запитаме: Какво сме дали и какво ще дадем на Родината си, която ни чака с отворени обятия като майка. В днешно време не е нужно да воюваш с оръжие в ръка, както воюва Капитан Петко Войвода. В днешно време е нужно нещо много простичко и задължаващо ни: Да обичаме Отечеството си, да дадем своята синовна дан за съзиждането му като едно прекрасно и привлекателно място за създаване на семейство и отглеждане на потомство. Ако беше жив, Капитанът би призовал: „ Да не се делим ни в лошо, ни в благатко време!“

 Борческият път на Капитан Петко Войвода преминава през трите етапа на национал – освободителното 

ни движение – хайдутство, четничество и участие в Руско  - турската война. С хайдушката си дружина броди из родна Тракия и Родопа планина като защитник на онеправданото бедно българско, турско и гръцко население в продължение на 17 години. Носи по тялото си 33 прободни и куршумени рани, получени в 101 сражения с турските башибозушки орди, черкезки набези и редовна турска войска. Главата му е оценена за 10 хиляди турски златни лири, но не се намира нито един предател, съблазнен от голямата награда, нито българин, нито турчин. Затова той признава с гордост: „Мене турчин не ме е предал!“

 Делото на Войводата не трябва да се разглежда само като хайдушки период. Той е участник в четата на Гарибалди, а и самият той води чета за освобождението на гръцкия остров Крит от турските поробители. Въстанието е неуспешно. Турците правят шпалир, по който преминават въстаниците и хвърлят оръжието си в знак, че са победени. Петко не минава по този шпалир, а успява с другари да избяга от острова. За този позорен и унизителен  акт той казва: „ За мене това беше вътрешен срам!“. Тук получава и званието „КАПИТАН“.

Преминаването на Дунав на руските войски, той и четата му посрещат с голямо въодушевление и радостни възгласи. За този сакрален момент той казва, че са подпомогнали училищата с пари, а на църквите раздават свещи за упокой на душите на всички, паднали жертва за свободата на България от турско робство. Капитан Петко Войвода воюва със Сенклеровите пълчища в Родопите, за да останат в пределите на България. И той ги отвоюва от редовната турска войска, но дава скъпа жертва – брат си Стайко.

Капитане, за пореден път подвиваме коляно, за да засвидетелстваме нашата обич към теб, защитникът и освободителят. Почивай в мир! България те помни!

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Коментари

Login

Search

Menu

Cart

Jtouch25 mobile template for Joomla (c) 2011 - 2012 www.mobilemews.com