Бургаски поет видя апокалипсиса в разплаканите очи на сирийско дете

Стоимен Стоименов: Съдбата на човечеството зависи от Господ и от самите нас, молете се за мир!

Димитър МИШЕВ - в. "Компас"

СИРИЙСКИТЕ ДЕТСКИ ОЧИЧКИ...

Поет от Бургас видя апокалипсиса в очите на сирийско дете. Драмата, описана от него в десет четиристишия може да разплаче всеки, който не е загубил способността си да обича:

"Накрая видяното всекиго стресна:

в тъмните детски, сирийски очички

апокалипсиса ядрен проблесна;

света се взриви и загинаха всички…”

Това не е квадрин на Нострадамус за края на света, а част от най-новото стихотворение на бургаския поет Стоимен Стоименов, посветено на Сирия.

 

“Стиховете сами нахлуват в съзнанието ми, което е от Господа, слава на Него! Същото е и с рисуването. Никога не мъча белия лист, нито себе си. Обикновено по-силните неща идват в резултат от впечатлили ме събития, образи и пр. И в този случай стана така - не можех да заспя, а сцените на смърт и разрушения нахлуваха в съзнанието ми без да го искам, станах и ги описах в стих”, споделя бургаският поет, художник, сатирик и карикатурист.

Възможно е докато четете “Сирийските детски очички…” сълзите да запарят очите ви. Те обаче не са признак на безсилие, а начин да кажем “баста” на тиранията, насилието, глупостта и да се помолим Господ да ни спаси от войната.

“Не вярвам, че руското предложение за контрол над химическите оръжия на Башар Асад, посрещнато резервирано от американския президент Барак Обама, ще е решаващо за изхода от кризата, може и така да стане (Дай Боже), но свързвайки събитията в Сирия с тези от целия регион - т.н. ”Арабска пролет”, с онези, които сега текат в Египет и пр., съм убеден, че това е част от голям, предварително планиран сценарий, който едва ли ще доведе до добро за човечеството като цяло, а само ще носи печалби, влияние и други ползи за авторите му”, добавя Стоимен Стоименов. Според него интерес от привидно безсмислената война имат държавите и формациите, които се занимават с добив и търговия на нефт-САЩ, Русия, други арабски страни с изключително развита нефтодобивна промишленост и търговия.

“Куба е под носа на САЩ, соцсистемата се разпадна, но заради едната захарна тръстика, която имат, явно не си струва да се правят такива сценарии и кубинците си живеят спокойно, макар и  бедно в социализма от години... А българската позиция (ако въобще може да става въпрос за такава) отговаря на жалкото ни положение - икономическо, политическо и пр. Дори е комично, че декларираме намерение за неучастие във войната, защото никой не ни е искал такова, дори не са ни и питали по въпроса. Положението ни е подобно на това с Тодор Живков преди 09.09.1944г., който се е криел, но никой не го е и търсел!!!”, коментира Стоименов.

“За мен е силно възмутително поведението на „политика с най-голям имидж” Кристалина Георгиева, която не дава надежди за международни и европейски помощи за бедната наша и нейна родина – България. Държавата се налага да отделя непосилни  средства за потока от бежанци, въпреки тежкото икономическо и социално положение, а процесът ще ескалира. Тя не осигури помощи нито при наводненията, нито при земетресението в Перник и пр...”, добавя най-саркастичният и до болка искрен бургаски поет.

“Бог е дал на хората умове и душички, тоест способности да разсъждаваме и чувстваме, както и избора да се изявяваме по един или друг начин спрямо общочовешките ценности. Така, че все още съдбата на човечеството зависи и от самите нас и от Господ. Ако всеки поотделно и всички добри сили заедно мислим, действаме и се молим за доброто като цяло, както и за него в конкретните ситуации - може и да избегнем апокалиптичния ни край,  най-вероятно от световна ядрена война. Така и Космосът няма да е обезлюден и тъжен, а сирийските и всичките детски очички, както и очите на възрастните ще отразяват само радостта от нормалното човешко съществуване!”, добавя Стоимен Стоименов.

Докато разговаряхме за Сирия, за пророците и за смъртта, която в стиховете му за детето с най-тъжните очи “тържествува вместо с коса - със снаряди химически”, си спомних прогнозата на астролога Маргарита Паскалева, която в последната седмица на август предсказа, че ако до 2 септември американските ракети не излетят към Дамаск, светът ще си отдъхне с облекчение. Войнолюбците изпуснаха момента, когато Луната и Марс бяха в съвпад и сега има малък шанс за дипломатично решаване на сирийския конфликт. Молете се за мир, за да не се сбъднат предсказанията на Учителя  Петър Дънов за войната в Сирия! В книгата си “Живият хляб” той предупреждава, че ако народите не поумнеят опасността, ще остане само една трета от човечеството. Това ще ни отмине само ако се помолим за спасението на душите си и на Земята, която е наш дом.

 

Коментари

Login

Search

Menu

Cart

Jtouch25 mobile template for Joomla (c) 2011 - 2012 www.mobilemews.com