Иван и Живка Ненкови: Най-хубавите ни песни се родиха в колата на Диомов и в Бургас

Стиховете на „За тебе хората говорят“ написах в ресторант „Камъша“ в жк „Лазур“, скоро ще честваме и годишнина на „Ах, морето“, каза поетът, бард и сатирик

Димитър МИШЕВ - в. "Компас"

Снимки: Антон ДИМИТРОВ - Сдружение "Солени ветрове"

Най-хубавите ни песни се родиха в Бургас, на остров Света Анастасия, в колата на нашия приятел Стефан Диомов и на плажа между Равда и Несебър. Това споделиха Иван и Живка Ненкови на премиерата на стихопойката-песносбирка „За тебе хората говорят...“ в Морското казино.

Книгата, която съдържа 74 заглавия и почти всички са хитове, бе представена в зала „Петя Дубарова“ в сряда вечер. В залата бяха най-верните приятели на поета с китара, сатирик и журналист от „Кръгът на барда“ и от дружество “Български писател” – Бургас, на което Ненкови са членове. 

„Повечето от най-хубавите ни песни са бургаски. Няма как тук да не се чувствам в свои води, защото и Морското казино, и залата „Петя Дубарова“, и островът отсреща, а и това море, е толкова наше и толкова истинско... Името на Петя ме задължава да направя нещо като равносметка. За мен сега тя е много лесна. Мога да кажа, че е 3х3, защото досега съм успял да направя три много сериозни книги, три много сатирични и три с песни. В началото бе „Троянски кон“. Тя бе много критикувана на априлската дискусия през 1988 г. и няма да се питате защо тази дискусия бе последна“, заяви бардът. 

„Следващата ми книга с морски стихове бе „Корабен дневник“ (1999 г.), а най-сериозната - Тук Някъде Отвъд” излезе през 2010 г. и спечели една престижна награда – бургаския „Пегас“. Надявам се да сме добри приятели тук, а не някъде“, добави авторът на „Ах, морето“ и на десетки други хитове.

„През 1994 г. издадох „Горещи апокрифи“. Много от сатиричните произведения от нея станаха песни на клуб НЛО. През 1996 г. пък имах щастието да работя с големия български художник Борис Димовски, а книжката се казваше „Търговци в храма“ и последната сатирична книжка е „Граматика на грешките“. Нарекох я така не защото съм увреден филолог, а защото ни е такава граматиката на сгрешения български преход“, обясни Иван Ненков. Той сподели, че представените в сряда книги „Граматика на грешките“ и “За тебе хората говорят…” се продават вече само в бургаската книжарница „Белканто“, защото през последните години книжарските вериги се превърнаха във вериги и нищо книжно не остана в тях. Безумието от 50-60 % търговска отстъпка, след като си платил 20% ДДС преди да е излязла книгата от печатницата, не знам дали го има и на друга планета, добавя авторът.

Дизайнът на “За тебе хората говорят…” е на голямата му дъщеря Екатерина. По-малката от талантливите наследнички на поетичното семейство пък показа завидни вокални умения. 

Божана изпя две от песните („Веднъж се живее“ и „Мое светло момче“), превърнали се отдавна в хитове, заедно с Живка и Иван Ненкови

„Мое светло момче“, която сме свикнали да слушаме в изпълнение на Тони Димитрова, е родена на 30 юни 1997 г. на остров Света Анастасия. „Стефан Диомов имаше една лодка от типа на десантните. Беше надувна с извънбордов двигател. Тръгнахме към острова, екипирани със спасителни жилетки. Два или три дни поживяхме там и се родиха няколко песни“, разказва Иван Ненков.

„Книжарницата, в която се продават книгите, е срещу входа на пристанището. Бройките са ограничени, но хората – не“, заяви творецът, по чиито стихове са писани най-хубавите песни на Тони Димитрова, „Фамилия Тоника“, Ваня Костова, Кичка Бодурова, „Щурците“, „Фанданго“. 

Стихопойката-песносбирка е много ценна, защото освен текстове на 74 от най-хубавите български песни, има съпътстваща информация за тях. Чрез приятели, по спомени, стари тефтери, дневници и т.н. успях да издиря за произведенията кога и къде съм ги писал, добавя Иван Ненков. В сборника са посочени и авторите на музиката, както и изпълнителите. Разказана е и историята на песента „За тебе хората говорят“. Тя е написана в бившия вече ресторант „Камъша“. Култовото заведение в жк „Лазур“ изгоря малко след като песента се превърна в хит. 

За една от другите си песни пък Ненков разказа как с Гого Найденов са си говорили по телефона и единият се похвалил, че пише в момента стихове, а другият – композирал. 

„Не знаехме кой какво твори и докъде, но той ми дойде на гости в Несебър. Седнахме в една кръчма в новата част на града. Аз имах репортерски касетофон. Сложихме касетата, извадих текста и по някакви неведоми пътища едното съвпадна 100% с другото“, разказва поетът. 

Скоро ще честваме и годишнина на „Ах, морето“

Почти всичките си концерти започвам с тази песен. Тя е като визитна картичка и за мен, и за Тони Димитрова. Песента е писана на 8 май 1996 г., в студио на Летния театър, уточни Иван Ненков.

Много лесно се пее тази песен с това море отсреща, сподели Живка Митова, която е създател и ръководител на детска вокална формация “Сюрприз” към читалище “Яна Лъскова” в Несебър.

Двамата пеят заедно от 1982 г. Те изпълняват предимно авторски песни, български поп и рок хитове, инструментали и евъргрийни. Иван свири на китара, а Живка – на пиано и синтезатор. 

След като очароваха публиката с „Щом над нас се спусне синкавата вечер“, поетът-музикант заяви, че изпял тази песен с 

надеждата да си спомним за неговия приятел Пламен Ставрев

„Стиховете ги написах почти на шега като за една коледна програма на „Фамилия Тоника“ с мелодия на Стефан Диомов. Тогава те я изпяха само веднъж и повече песента не се появи на друг носител. След известно време, когато Пламен започна да събира песните за своя албум „Спомен от любов“, той реши, че този текст подхожда за музиката на големия Рай Чарлз и тогава се получи песента „Щом над нас се спусне синкавата вечер“, уточнява Иван Ненков.

Двамата с Живка Митова омагьосаха бургаската публика с хитове като “Миг от приказка“, „Имало в Бургас“, „Старецът и Морето“, „Мария“, „Старият капитан“, „Завръщане в Бургас“, „Дъждовно реге“.

„Написах няколко песни с имена на жени, но „Мария“ е интересна с това, че сме я направили на 25 януари 1996 г. в колата на Стефан Диомов по пътя София – Бургас. Той имаше един опел и аз постоянно се шегувах, казвайки „Опел Ескона пълзи по наклона“. Тогава пак бях с репортерско касетофонче. На него слушах музиката и се опитвах да я запаметя. Като се прибирахме за Бургас, бях седнал на задната седалка с една папка и пишех текста на песента, а 

маестрото като Данчо Стълбицата кимаше с глава

 и повтаряше това да, това не. Аз му предлагах различни варианти един след друг и когато наближихме комините на Нефтохима, песента бе готова. Ева и Краси Гюлмезов я изпяха онзи ден в НДК“, добавя Ненков.

Когато е на заведение, той често се шегува, казвайки на сервитьорите „Налейте ми една песен на Тони Димитрова“. След второто повтаряне им давам жокер и накрая им казвам заглавието на „Малка водка с портокалов сок“, обяснява поетът-сатирик. Случвало се е обаче вместо коктейл, да получи флашка с МП3.

По желание на Атанас Стоянов от сдружение „Солени ветрове“ последната песен, която поетично-музикалното семейство изпълни в Морското казино бе „Посвещение на Петя Дубарова“. С нея те откриха и първото издание на бардфестивала в Бургас през 2009 г. Тя е композирана от Иван Ненков по текст на поета Ангел Малинов.

 

Коментари

Login

Search

Menu

Cart

Jtouch25 mobile template for Joomla (c) 2011 - 2012 www.mobilemews.com