Родственицата на Петко Войвода - Пенка Чакалова – Генева: Капитанът е олтар на съвестта ми, с лъжи поругават името му

За героя, който е имал 33 куршумени и прободни рани от сражения за свободата ни, трябва да се пише с чисти ръце и открито сърце, призова правнучката на брат му Митрю
Димитър МИШЕВ-в. "Компас"

Капитан Петко Войвода е един завършен легендарен образ в съзнанието на българския народ, знаме, под което се нареждат борците за свобода, символ на честност, принципност и морална чистота. Затова никой няма право да руши и деградира образа му с измислени „истини“. Това сподели неговата родственица - Пенка Чакалова – Генева. Тя и другите потомци на великия българин въстанаха срещу опита за подмяна на българската история. В миналия брой публикувахме първата част от протестното им писмо, а в този продължението, водени от желание децата на България да знаят истината за храбрия български войвода.

„Винаги, когато започвам да пиша за живота и делото на Капитан Петко Войвода, обещавам пред себе си и пред читателите ми, които са най – големите съдници, да казвам истината, само истината, защото за мен той е олтар на съвестта ми. За него трябва да се пише с чисти ръце и открито сърце, без да се робува на слава и примитивен героизъм за откритие“, добавя правнучката на брат му Митрю.
Гневна съм заради лъжите, които внушавате и заради това, че поругават името на сина на Груда и Кирко Каракиркови, сина на Доганхисар, сина на България – Капитан Петко Войвода, сподели тя след скандалния опит на директора на Държавния архив - Смолян Зоя Начева да изкара 16-годишно гъркинче съпруга на великия българин.
Родственицата на Петко Войвода призна, че е разговаряла по телефона със Зоя Начева, преди шефката на архива да напише статиите, с които позори войводата. От нея разбрала, че гръцкият пенсионер

Стерлиос, който твърди, че е правнук на Петко Войвода, не знаел, че той е българин

„Твърдял, че е грък. Жалко за този „правнук“, коментира Пенка Чакалова – Генева.
„ Г–жо, Начева, знаете ли, че географски и исторически погледнато, родното място на Петко Войвода не се намира в Гърция, а в Западна Беломорска Тракия, в пределите на поробена България. Гърция през 1844 г., когато в с. Доганхисар се ражда Петко Кирков Каракирков – Капитан Петко Войвода, я няма там, няма я и на географската карта. Исторически тези места са й подарени през 1920 г. от Великите сили, а през 1923 г., на 23 март, тя започва обезбългаряването им чрез интерниране на българското население по островите. Ако Петко се е бил на остров Крит за освобождението му от турско робство, ако е живял известно време в Атина, това не го прави грък, нито пък Гърция е негова родина. Питам се защо ли продължавате да внушавате по един недостоен начин на българка, че не вие, а Стерлиос е този, който определя националната принадлежност на величавия връх в национал – освободителното ни движение – Капитан Петко Войвода. Притеснително е това внушение и за идните поколения, които тепърва ще градят в съзнанието си образа на Капитан Петко Войвода“, пише родственицата на Петко Войвода в писмо до медиите.
Тя обвини Начева, че освен името на националния ни герой, позори и Аспасия - слугинчето на Калън Тома. Шефката на архива първо я спрягала за негова съпруга, а впоследствие в друга статия написала, че той „явно има връзка с Аспасия, а плодовете на тази пламнала любов се появяват точно в този период“. Какво внушавате, че тази връзка не е съпружеска, а извънбрачна?!, пита Пенка Генева.
„Това позори името на слугинчето, името и на истинската прабаба на Стерлиос, и името на Капитан Петко Войвода.

Такъв морално деградиран човек ли е той, да се занимава с едно беззащитно 16-годишно момиче?

Да прави незаконно родени деца, да не полага грижи за тях, а да ги отглежда сестрата на майка им, да не споделя с никого за тази своя „съпруга“, а сега стана и само вероятна връзка?! Как ще реагира Стерлиос не зная, но прочетете му това ваше категорично „откритие“, дано да има сили да го понесе“, призова родственицата на Петко Войвода.
„Знам, че Петко е бил грижовен баща, въпреки развода с жена си. Изпращал й е пари по брат си Митрю, за да гледа сина им Георги, но прабаба ми Стоя казва, че Аспасия била дамарлия, кефсайбийка, когато била на кеф, вземала парите, а когато не е, не ги приемала“, разказва Пенка Генева. Тя определя поредицата от статии на Зоя Начева като гавра с името, достойнството и честта на Петко Войвода.
„Госпожо Начева, какво би казал и направил Капитан Петко Войвода там горе, ако прочете пасквила, който сте му спретнали: „Среща с правнук на Петко Войвода в Ксанти“ и помествате във в. Тракия в броевете 4 и 5 от 2016 г. и останалите статии, би се надсмял над цялата тази безсмислица. Би написал: „Тя погреба достойнството ми!“. Би казал: “Простете й, тя не знае какво говори /пише/“. Би се засегнал дълбоко от тази шокираща гнусна новина, с която пренаписвате живота му и би извикал:

 „Искам си живота! Истинският!“,

добавя неговата родственица.
Според нея, шефката на архива е поругала името, честта и достойнството на легендарния син на България, като го „уличава“ в измама и премълчаване на истина, която никой друг не знае, освен Начева.
„Изградихте му образ на лъжец и страхливец, който крие тайна, несподелена пред род, Родина и света, който се промъква тайно в късни доби между двете къщи в с. Кимерия, за да надникне през прозорчето и види „дъщеря“ си Стилияни. Такъв страхливец ли е Войводата? Коя е тази родова памет, която говори за това, когато къщата, за която говорите, е купена преди 45 г.? Уникално, нали!?

Пипайки с нечисти ръце и помисли, вие откраднахте истинския живот на Капитан Петко Войвода,

откраднахте му съпругата Аспасия от гр. Кешан (днес в пределите на Турция), сина им Георги и му приписахте ново семейство“, споделя с болка Пенка Чакалова.
„Като наследник на този борчески род, съм длъжна пред родовата памет да й остана вярна и да я предам такава, каквато е. За такава личност лъжата няма живот. Кой е Капитан Петко Войвода? Той е легендарният син на Доганхисар, на Беломорска Тракия, на България! Той е българинът, за когото се карат двете Българии. Той е пример, идеал и обич за българите от двете му Родини – Беломорското му Отечество и свободна България. Той е героят от националните борби за освобождението на България от турско робство, който е поставил най – ценното, което има човек - живота си в огъня на борбата. В продължение на 18 години води 101 битки с турска редовна войска, кърагълари, башибозук, сенклеристи и черкези, носи по тялото си 33 куршумени и прободни рани, главата му е оценена за 10 хиляди златни турски лири. Заслужено носи обичта на народа ни и преди, и след смъртта си“, добавя дамата, която е отдала 35 години от живота си като учителка по български език и литература, да обучава и възпитава българските деца на родолюбие.
„Петко Кирков Каракирков е роден на 18 декември по нов стил (или 6 декември по стар стил) 1844 г. в многолюдното семейството на Груда Кокаличева от Тахтаджик и Кирко Матев Каракирков от Доганхисар. Двамата са имали четири момичета и пет момчета. Петко споделя съдбата на четиримата си братя, щом пораснат и могат да завиват навущата на краката си и да връзват тасмите на цървулите си сами, да ги цаняват овчари в бейските чифлици. Тринадесетгодишен разбира, че трябва да се научи на четмо и писмо, напуска чифлика и се връща в Доганхисар при даскал Лефтер. След жестокото убийство на брат му Матю и братовчед му Вълчо през 1860 година, той събира чета от 6 човека и на 6 май 1861 г. полагат първата хайдушка клетва в местността Липовица“, разказва неговата потомка.
„След няколко години хайдутуване, вече отмъстил за скъпите жертви, станал и народен закрилник, той решава отново да започне мирен живот. Отива овчар в гр. Кешан, днес в пределите на Турция. Тук, богат грък го харесва много и го оженва за дъщеря си Аспасия. Ражда им се син – Георги. Гъркинята често го зовяла с името Георгиос. Петко винаги казвал, че синът му е българин и се казва Георги. Изключително ценен информатор за това е прабаба ми Стоя - жена на Петковия брат Митрю. Тя е тази, която посреща и изпраща четата на девер си Петко. Тя е тази, която тъче навущата и пече хлябовете. Тя идва в България през 1920 г. Живее при дъщеря си Добра най-напред в с. Малко Брягово, а по – късно и в Хасково. Помня я. Почина през 1947 г. на 97-годишна възраст“, добавя Пенка Генева.
„Спомням си думите на майка ми, която разказваше много често за срику си Петко, че гръцките първенци завиждали за това, „как може едно дуганасърско българче да владее толкова голямо богатство“ и, че жена му Аспасия била невярна. Каквото Петко й споделял през нощта, на сутринта вече се знаело в конака. Тя казвала: “Не гледайте, че през деня Петко е мирен орач и сеяч, през нощите е хайдутин.“ Случаят с убийството на Сейрекооглу бил много удобен. Затова Петко решава да я изпита с козя глава. Пред съда той казва, че е невинен, но по даден знак, жена му внася козинявата торба. Когато я отварят, виждат козята глава и му се извиняват с думите: “Аман – заман, Петко Киркоолу, кабаятлии сме!“. От този ден нататък той напуска Аспасия и отново тръгва с чета, която събира. Много често давал пари на прадядо ми Митрю да ги отнесе на жена му в Кешан, за да гледа Георги“, уточнява учителката.
„За участието му в третия етап на националните борби на народа ни – Руско – турската война, войводата е поканен от ген. Скобелев да му гостува в Русия. След като Петковите рани били излекувани в руската военна болница в гр. Одрин, те заминават за Русия. Тук ген. Скобелев го представя в императорския двор на Император Александър ІІ. Той го награждава с имение в Киевска област, сребърна сабя, Георгиевски кръст за храброст и званието Капитан от руската армия. Капитанът не може да живее далече от заробеното си Отечество - Беломорска Тракия, затова продава имението и се връща в България.

 Иска да живее в Бургас, за да е по – близко до родината си

Показателен е девизът му: “Момчета, работете за свободата на заробеното ни Отечество!“ Установява се да живее в гр. Варна, оженва се за Радка Кравкова от гр. Казанлък и изпраща хабер до брат си Митрю, да доведе във Варна сина му Георги. Цитирам думите на леля ми Петра Чакалова – Кишкова, сестра на баща ми и съвременник на Петко /родена през 1896 г. в Доганхисар /: „Лели, дяд ти Митрю идва два пътя до България, ав Варна. Първия път, когато Капитанът се връща от Русия, той довежда по негова заръка сина му и втория път, виш как става работата. Радка, женъта на Петко, испрата абер до Митрю с думите: „Щу праиш, деверю, да праиш,бърже да дойдеш ав Варна, Петко е тежко болен.“ Дят ти Митрю сляп, ни види, затова с него идва и женъта му Стоя да оди слепеца Митря. До кату уредет пашапортите, дуудат ав Варна, ама закъсняват. Петко веке е умрян и погребан.“ Още първия път прадядо ми Митрю си заминава за Доганхисар, но Георги остава. Баща му му купува два магазина, за да го направи търговец, но след затварянето на Капитан Петко Войвода в Ичкале, Турчев национализира, сиреч присвоява двата магазина, обира всичко що е ценно в къщата му, включително и бялата му хайдушка премяна, която прабаба ми Стоя крие два пъти ту в подмола на лозето, ту в скривалището под фурната в един дъждовен ден. Синът му Петко е екстрадиран в Гърция с мотива, че не е български поданик“, разказва Пенка Генева.
Стерлиос от Ксанти не е правнук на Петко Войвода, подчерта тя.

 

Коментари

Login

Search

Menu

Cart

Jtouch25 mobile template for Joomla (c) 2011 - 2012 www.mobilemews.com