Отиде си гениалният поет Валери Петров, но ни остави огромно наследство

Минути след тъжната вест за кончината на майсторът на мерената реч в социалните мрежи много хора си припомниха неговите стихове

Гениалният поет Валери Петров си отиде си отиде от този свят обичан снощи. Той издъхнал във Военно-медицинска академия, където бе заради тежък инсулт.

94-годишният майстор на мерената реч бе приет в болницата в софийската болница на 22 август.

След прекарани два тежки инсулта, той изпадна в кома и близо седмица лекарите във ВМА се бориха за живота му.

Той получил мозъчен удар преди седмица, докато бил на море заедно с дъщеря си - преводача Бояна Петрова, и зет си - фотографа Иво Хаджимишев, във вилата им във Варна, съобщава „Всеки ден". През последните седмици поетът чувствал само слабост, но като цяло здравословното му състояние било стабилно за годините му.

Големият поет, преводач и сценарист остава в историята с брилянтните си стихове и блестящите си преводи на Уилям Шекспир на български език. На 15 години той издава първата си самостоятелна книжка - поемата „Птици към север", стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем".

Негови са и поемите „Палечко", „На път", „Ювенес дум сумус", „Край синьото море", „Тавански спомен" и стихотворния цикъл „Нежности". Той е академик на БАН от 2003 година, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради книгата си „Пет приказки", номиниран е за Нобелова награда.

Валери Петров е роден на 22 април 1920 г. в семейството на Мария Петрова, преподавателка по френски език, и на видния адвокат и дипломат от еврейски произход проф. Нисим Меворах. Той и съпругата му приемат протестантството в Евангелската църква на столичната „Солунска" и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров.

Бъдещият рицар на изящното слово учи в Италианския лицей в София, който завършва през 1939 г. Там се запознава с бъдещата си съпруга Доминика Бобошевска. Ученическата им любов преминава в дългогодишен брак. Като химик по професия Доминика участва в разработването на метода хедропоника и благодарение на това научно откритие карамфилите ни стават една от най-успешните ни експортни стоки. На 15 години пък Валери издава първата си самостоятелна книжка - поемата „Птици към север", стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем", а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север" с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите „Палечко", „На път", „Ювенес дум сумус", „Край синьото море".

Малцина знаят, че Валери Петров всъщност е завършил медицина. Той се дипломира в Софийския университет през 1944 г. с отличие. Работи като военен лекар и участва във втората фаза на войната срещу нацистка Германия. Същевременно е и военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак". След войната е един от основателите и зам. главен редактор на в. „Стършел" (1945-1962 г.). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.

От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми. По-късно, завръщайки се в България, е редактор в Студията за игрални филми „Бояна". Той си спечелва любовта на няколко поколения българи със сценариите на филмите „Рицар без броня", „Йо-хо-хо" и „Един снимачен ден". Освен това е автор на първия български мюзикъл „Когато розите танцуват", на пиесите „Честна мускетарска" и „Театър, любов моя".

Минути след тъжната вест за кончината на обичания български творец Валери Петров в социалните мрежи много хора си припомниха неговите стихове.

Потребителите споделиха непреходните слова на поета в израз на почит към паметта му. Те изказаха своите съболезнования на близките и семейството на Валери Петров.

„Валери Петров беше истинският пазител на езика ни.

Съвременникът с най-голям активен речник, който можеше с него да изрази чудеса. Преводачът, който съизмери българския с шекспировия английски. Речта му цял век се обогатяваше с новото и никога не остаря. Мир на праха му...Кой ли ще заеме мястото му?“, пита от профила си в социалната мрежа журналистът и преводач Иво Христов.

„Днес се сбогуваме с Валери Петров. Той ни оставя прекрасните си стихове и своя гениален превод на Шекспир.

Поклон пред паметта на този талантлив българин с голямо сърце!“,

написа еврокомисарят ни Кристалина Георгиева в личния си профил във „Фейсбук“.


 

Хвърчащите хора

Те не идат от Космоса, те родени са тук,

но сърцата им просто са по-кристални от звук,

и виж, ето ги – литват над балкони с пране,

над калта, над сгурията в двора

и добре че се срещат единици поне

от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някак си и жени ни влекат,

а ний пием коняка си в битов някакъв кът

и говорим за глупости, важно вирейки нос

или с израз на мъдра умора

и изобщо – стараем се да не става въпрос

за рода на хвърчащите хора.

И е верно, че те не са от реалния свят,

не се срещат на тениса, нямат собствен фиат.

Но защо ли тогава нещо тук ни боли,

щом ги видим да литват в простора –

да не би да ни спомнят, че и ний сме били

от рода на хвърчащите хора?

 

Коментари

Login

Search

Menu

Cart

Jtouch25 mobile template for Joomla (c) 2011 - 2012 www.mobilemews.com