Ивайло Диманов: Кой ще пее песничката стара за пазачите на фара?

Днес на 94-годишна възраст угасна големият и обичан Валери Петров

Кой ще пее песничката стара за пазачите на фара, написа поетът, бард, сатирик и журналист Ивайло Диманов във Фейсбук, след като от този свят си отиде геният на мерената реч Валери Петров. 

„Когато от този свят си отива някой поет, плачат земя и небо, звяр и природа. Когато си отива патриархът на съвременната ни поезия, плаче цяла Вселена! Днес на 94-годишна възраст угасна големият и обичан Валери Петров.

Българският Джани Родари, сеячът на думи, продавачът на копчета за сън и детски мечти, малкият голям "рицар без броня", пръскащ мъдрост и доброта, се сбогува с този свят и отиде в райската книжарничка сред хвърчащите хора. Страшно много ще ми липсваш, Учителю!“, добавя Ивайло Диманов. 


ПЕСНИЧКА ЗА ПАЗАЧИТЕ НА ФАРА

Валери Петров

На островче малко, което

стърчало далече в морето,

живял едно време един стар

пазач на фар.

Той бил пътувал по всички паралели

и меридиани,

на всички "Катерини", "Нели", "Мери" и "Диани"

и решил, че като стар морски вълк

да изживее сетните си дни

сред зелените морски вълни.

И живял тъй на острова там

сам

със своята важна задача

фаропазача.

 

И ПОДРЪНКВАЙКИ С КИТАРА,

ТРАМ-ТАРАРА, ТРАМ-ТАРАРА.

ПЕЕЛ ПЕСНИЧКАТА СТАРА

ЗА ПАЗАЧИТЕ НА ФАРА.

 

Но да пееш не може безкрайно,

заскучал той в душата си тайно

и играел на шах и на дама,

ала те се играят от двама,

и небето било бледо и празно,

а морето направо омразно

и нямало нищичко разнообразно

освен кораба рейсов от Ливерпул

за Константинополис - Истанбул...

И тогаз му дошла идея

и той уловил се за нея:

 

"...Във връзка с разделянето на света на два 

лагера и разширяването на задачите по 

опазването себестойността на фара, 

моля да бъде открито място за щатен 

помощник-фаропазач с основна заплата..."

 

И понеже в този момент

един референт

в Министерството на параходството

имал един братовчед,

незает

в производството,

не било трудност голяма

да станат на острова двама,

всеки със свойта задача:

пазачът на фара

и помощник-фаропазача.

 

И ТЕ ДРЪНКАЙКИ С КИТАРА,

ТРАМ-ТАРАРА, ТРАМ-ТАРАРА.

ПЕЛИ ПЕСНИЧКАТА СТАРА

ЗА ПАЗАЧИТЕ НА ФАРА.

 

Но помощникът бил млад

и поглеждал все назад,

и не му се играело шах,

а имал ищах

за "ох!" и "ах!",

и не щял двама да играят на дама,

а искал с дама да играят двама

и тогаз му дошла идея

и той се заловил за нея:

 

"... Пред вид зачестяването на трафика

и увеличаването с 32% на подводните скали,

моля да бъде назначена за машинописка

при фара..."

 

А въпросната девойка

на изпита имала двойка

и била прочута

с туй, че пишела три букви в минута

и на всяка дума

триела с гума,

но бидейки милолика

и позната на кадровика,

след няколко дена

била назначена

и почнала даже заплата да взима.

Тъй че на острова станали трима,

поемащи смело за фара риска:

пазач на фар,

помпазач,

машинописка.

 

И ТЕ ДРЪНКАЙКИ С КИТАРА,

ТРАМ-ТАРАРА, ТРАМ-ТАРАРА.

ПЕЛИ ПЕСНИЧКАТА СТАРА

ЗА ПАЗАЧИТЕ НА ФАРА.

 

А след тази машинописка

дошло някому на ум да поиска:

 

"... метеоролог, който е крайно

необходим за правилното функциониране

на фара, тъй като атмосферните влияния..."

 

И потръгнал по-весел живота

край морето,

тъй като направили за белота

карето,

но понеже всеки

търсел пътеки

да не поема отговорности преки

и понеже защото

е добре във бюрото,

когато си тръгваш и държат ти палтото,

растяло, растяло, растяло

и набъбвало щатното тяло,

и където преди един играел на дама,

се простряла панорама голяма

от бюра,

номера,

телефони,

 

от звънци,

и писци,

и тампони

и чудел се всеки, млад и стар,

щом минел край техния фар,

на гората

от писалки,

на планината

от закачалки,

на реката

от карфички

и подшиватели...

А краката

всички

си клатели:

 

пазач на фар,

помпазач,

машинописка,

метеоролог,

документатор,

архивар-регистратор,

завеждащ сирените,

завеждащ антените,

завеждащ сигналите

(червените

и зелените),

завеждащ възторга,

два профорга,

контрольор,

шофьор,

броител на чайките и албатросите,

специалист по въпросите.

 

И ТЕ ДРЪНКАЙКИ С КИТАРА,

ТРАМ-ТАРАРА, ТРАМ-ТАРАРА.

ПЕЛИ ПЕСНИЧКАТА СТАРА

ЗА ПАЗАЧИТЕ НА ФАРА.

 

И прииждали все нови и нови,

да обслужват фара готови,

със свойте деца, роднини, съпруги

и се катерили едни върху други,

и с лакти остри

се бодели без жал,

тъй че бедният остров

да изтрай не можал

и с грохот и трясък,

сред пяна и плясък,

разпукан в средата,

в миг се скрил под водата!

 

И тъй се издавили всичките хора,

от първия пазач до шофьора,

защото скалата,

на която бил фарът дотогава,

по чудо останала над водата

здрава

и от брега, в свойте грижи заети,

видели го хората,

че престанал да свети

чак след сто и една година,

когато му се свършил бензина,

понеже той бил фар отличен,

автоматичен

и, значи,

въобще нямал нужда от пазачи,

и - честно казано - даже първият стар

пазач на фар

също нямал никакъв стар морски дълг

и не бил никакъв стар морски вълк,

а бил завършил ветеринарна медицина,

но поискал да почине някоя и друга година.

 

КАТО ПЕЕ СЪС КИТАРА,

ТРАМ-ТАРАРА, ТРАМ-ТАРАРА.

ТАЗИ ПЕСЕНЧИЦА СТАРА

ЗА ПАЗАЧИТЕ НА ФАРА!

 

Коментари

Login

Search

Menu

Cart

Jtouch25 mobile template for Joomla (c) 2011 - 2012 www.mobilemews.com